Кога Нобелов лауреат Джеймс Уотсън почина на 97 години през ноември, некролозите по света нарисуваха разделен портрет: научен визионер, който съоткри двойна спирала на ДНК – и противоречива фигура, отдавна осъждан за правене на расистки изявления относно интелигентността и генетиката.
На Запад наследството на американския молекулярен биолог беше все по-засенчено от последиците от тези забележки, кулминирайки в Лабораторията Cold Spring Harbor (CSHL) в Ню Йорк, която скъса връзките си с него през 2019 г.
И все пак на хиляди километри, в лаборатории и академични общности в Китай, се появи различен профил – един по-малко фокусиран върху скандала, отколкото върху жертвата, менторството и научната солидарност.
В Китай Уотсън не е запомнен главно като провокатор, а като пионер, който е видял потенциал в една нация, която все още възстановява своите научни основи – и е избрал да инвестира в нея, когато малцина други са го направили.
Той изпрати книги, списания и бактериални щамове на китайски изследователи, откъснати от западната наука. Той отвори вратите на Cold Spring Harbor Laboratory (CSHL) за десетки китайски учени във време, когато подобни възможности бяха рядкост.
Source link
Like this:
Like Loading…
Източник Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта