В първия ден от моя зеник през септември 1999 г. моят „Ученик на ученика“ ми показа около своите камари и ме запозна с различни членове. Не съм жив за нашите обичаи и традиции, аз изложих ръка, очаквайки твърдо ръкостискане с старши член, но ми беше казано: „Сега сте член на бара и ние не се ръкуваме помежду си.“
Тогава ми обясни, че традицията се корени в ерата, носеща меч, когато ръкостискане не е сигнализирало за враждебно намерение и е ненужно за професията на джентълмен.
Това, което последва за мен, беше 12 месеца като „най -ниската форма на правен живот“, която беше най -приятна и предизвикателна.
За мен беше предизвикателство да открия колко малко знам, но вероятно беше по -предизвикателно за моите майстори на учениците, които трябваше да се справят с шока да открият колко малко знам. Един от тях коментира, че е по -лесно да се научи на парче от Чар Сиу (кантонски барбекю свинско), отколкото да ме научи. Все още не съм напълно сигурен, че е трябвало да е шега, но се убедих, че е така.
Рутината да бъда кръстосан от тях за работата ми и неспособността ми да измисля нещо съгласувано в отговор през следващите 12 месеца.
За мой ужас това започна да се случва отново няколко години по -късно, когато един от моите майстори на учениците се присъедини към пейката (т.е. стана съдия). Невъзможността ми да се справя с въпроси от него се превърна в повтаряща се характеристика на ежедневния ми живот, когато се явя пред него в съда.
Източник Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта