Посетителите проверяват внесените продукти на търговско изложение в Лангфанг, провинция Хебей, през юни. Ванг Мин/Синхуа
Многонационалните корпорации стратегически позиционират Китай като „критичен пазар“ в своите глобални операции, водени от системните бизнес реформи в страната и дългосрочната инвестиционна обжалване, според индустриалния анализ на изследователския институт Hurun.
„Чрез систематичните реформи в бизнес околната среда и институционалните мерки за отваряне, Китай установи двойна гаранция за устойчивост на политиката и прозрачност на регулацията, осигурявайки предсказуемо и стабилно пространство за развитие на глобалния капитал“, заяви Рупърт Хугеърф, председател и главен изследовател в Hurun.
Той направи забележките по време на Международния икономически и търговски панаир в Китай през 2025 г. в Лангфанг, провинция Хебей, в понеделник.
По време на събитието бе разкрито встъпителното най -големи компании за производство в чужбина през 2025 г. в списъка на континенталната част на китайската континента. Той идентифицира 30 основни чуждестранни производители, демонстриращи дълбока интеграция на пазара, като операциите им в китайската континента са допринасяли средно с 23 процента за своите глобални приходи от продажби.
Методологията на списъка приоритизира фирмите със значителни производствени отпечатъци в китайския континент, оценявайки ги въз основа на най -новите приходи от местната фискална година и скалата на служителите, със съответните тежести от 70 процента и 30 процента.
Сред тях играчите на автомобилната индустрия доминират в класацията, като твърдят, че 12 от 30 -те места и представляват 40 процента от всички изброени компании.
Установени играчи като General Motors и Bosch контраст с относителния новодошъл Tesla, който влезе в Китай през 2012 г., но въпреки това постигна над 150 милиарда юана (20,9 милиарда долара) в приходите на континента миналата година, заяви Hoogewerf.
„Китайската индустрия за нови енергийни превозни средства се превърна в глобална обаждаща се карта. През последните години чуждестранните автомобилни компании, опериращи в Китай, коригират своите инвестиционни стратегии, увеличавайки инвестициите си в новия сектор на енергийните превозни средства“, каза Hoogewerf.
Той добави, че в миналото MNCs са продали предимно своите продукти на китайския пазар и постепенно са започнали да произвеждат в Китай.
„Сега те влязоха в нова фаза на сътрудничество с Китай в научните изследвания и разработки, тъй като Китай е начело в много области на иновациите. Това е отражение на модернизацията на китайската производствена индустрия“, каза той.
В списъка Япония, Германия и Съединените щати представляват най -големите държави за инвеститори, допринасяйки съответно седем, шест и пет компании в класацията.
„Въпреки последните тарифни спорове между Китай и САЩ, в дългосрочен план доверието на американските компании на китайския пазар остава силна“, каза той.
Hoogewerf цитира доклада за проучване на бизнес климата от 2025 г., публикуван от Американската търговска камара в Китай, който съобщи, че близо 70 процента от анкетираните компании в потребителската индустрия очакват да увеличат инвестициите си в Китай тази година. Освен това почти половината от анкетираните компании са посочили Китай като една от трите най -добри глобални инвестиционни дестинации.
Според изследователския институт Hurun източниците на инвестиции в Китай стават все по -разнообразни. Инвестициите от Обединеното кралство, Южна Корея, Холандия и Япония наблюдават двуцифрен растеж в Китай, докато инвестициите от други икономики за инициативи на Belt and Road бързо се увеличават.
Хебей е сред местата, които привличат чуждестранния капитал, тъй като провинцията непрекъснато засилва усилията за подобряване на бизнес средата.
„Провинцията сега е домакин на над 3600 предприятия, финансирани от чуждестранни, допринасяйки 13,3 процента от данъчните приходи на провинцията и 16,3 процента от стойността му на внос-износ, като същевременно подкрепя над 300 000 работни места“, заяви служител в провинциалния търговски департамент на Хебей.
Източник Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта